Вечерта прекрасна почна с рецитали.
Залата бе тясна за стиха кристален.
Под китари звънки песни що се пяха –
на мъглата вънка пелена раздраха.
В спомен автографа всеки тук получи.
С вино от гарафа се полива случая.
Няма ли да спира дългата редица?
Поетичен – клира; лептата – в паница.
Времето духовно стиснали под мишка
кътаме за спомен в Росината книжка.
Всеки почитател бърза да докосне
предпечат, издател. Багри – есен росна.
Вече се стопява книжката ú. Баста!
Път поема славен до дома на рафта.
Ще си препрочитам всеки стих под лупа –
мислите ти скрити явни стават тука.
В нея са събрани от Берковско – детство,
обичта отдала в Козлодуй с АЕЦ-а,
дето Ботев слезе сабя вдигнал гола
и с байрак изведе четата на Вола!
© Иван Христов Всички права запазени
Малко й завиждам