Стихове мои,
стига преструвки.
Лустрото свърши,
всичко заспа.
Всичко си тръгна,
даже луната -
свети мъждиво,
бе ми сестра.
Пусто и долу,
само шушулки.
Пърха врабец
на клон от тъга.
Прашка изсъска –
камъче остро -
ръка запокити,
потече вода.
© Христина Комаревска Всички права запазени