На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се.
Като глупаво малко момче, ужасено от мрака.
Прогони тоя страх, изхвърли всяка сепната мисъл -
остави любовта като огън да плъзне навсякъде.
Аз ще бъда вода. Нито въглен не ще ти оставя.
Ще се плискам - същински порой - по горящата кожа.
Ще е точно каквото го искаш - щастливо удавяне
на ръба на нощта, във бездънното ничие ложе. ...