Чезна самотна в безкрая,
в скута на мъчно безвремие
и лутам се, без да зная
верният изход къде ли е.
В лабиринта на мойто съзнание
се преплитат копнеж и тъга
и срещам свирепо мълчание
на ръба на пропастта.
Непрогледен мрак ме обгръща,
задушава ме в тъмен затвор,
стоя на ръба на нищото
без любов, без мечти, без простор. ...