Животите ни - тъжни и самотни,

зле написани сценарии за сериал,

на роли стойностни сме неспособни

и всеки опит свършва със провал.

И плащаш с лихви грешките си жалки,

да си перфектен невъзможно ни звучи,

ала не ни е учил никой като малки,

че кривнеш ли от пътя... ще лежиш...

Живееш ден след ден и слабо помниш,

говориш много - трябва да мълчиш,

мълчиш ли - друг говори, трудно спориш

и искаш да избягаш, но стоиш.

Сълзи в очите. Викаш, но безгласно,

крещиш наум, че искаш втори шанс,

а всичко сложно - просто е и ясно.

Заплата търсиш? Нямаш и аванс...

А че животът е суров и е нечестен,

го знаем двамата добре, нали,

и да намериш някой с прозвището "свестен"

е да разбиеш със гърдите си скали.

Недей така... мечтите нямат сила

да скрият покварените съдби,

не чакай помощ или пък закрила,

ще плащаш с лихви и ще те боли.

Не ни е учил никой като малки

какво става с нискобюджетния сериал,

зад кадър - безхарактерни и жалки,

на сцената - със осветен финал.