17.05.2009 г., 21:27 ч.

На седмия ден 

  Поезия » Друга
2329 2 59
Шест дена си кърпех душата. Разшивах,
когато ми спираше въздухът вечер.
И вместо без теб да умра, аз заспивах
поредния сън, в краткотрайност облечен.
Нощта беше два пъти сякаш по-дълга.
Змия намотана... из цялата стая.
Посрещах, щом дойде. Изпращах, щом тръгне -
еднакво самотна във двата и края.
И точно по светло започвах наново
с несигурен шев - както стъпва слепецът.
Плътта ми, зашита почти на сурово,
се късаше там, отстрани до конеца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??