diesto (Данаил Антонов)
1039 617
29.06.2023 г., 18:27 ч.

На Сестра ми... 

  Поезия » Любовна, Философска
282 3 5

Разхвърляни по пътя на съдбите си,

бездомници под покрив сме със тебе. 

За миг не заживяхме, като в приказка. 

Мимансът ни е още от рождение. 

Нас има ни. И още ще ни има! 

По лактите личи и раменете - 

живота ни е дал, но колко взимал е

от молещите Богу, две ръце? 

Препъвах се във опити за щастие 

и зная, тихомълком, че и ти. 

Как стана, че надеждата угасна? 

Ще кажеш със усмивка - C'est la vie! 

Признавам си, че малко ми е тъжно, 

(макар, че колелото се върти) 

но ний били сме пример неведнъж, 

от болка как съвсем не ни боли. 

Ще онемеят изморените ни влакове. 

Железните крила ще корозират. 

Разделите ще спрат да ръкомахат 

обятия, когато се събират... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

28.06.2023

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви за прочита и милите думи! 🙂
  • "но ний били сме пример неведнъж,
    от болка как съвсем не ни боли.
    Ще онемеят изморените ни влакове.
    Железните крила ще корозират.
    Разделите ще спрат да ръкомахат
    обятия, когато се събират... " Напълни ми душата.
  • "Разделите ще спрат да ръкомахат
    обятия, когато се събират... "

    Аплодирам!
  • Хареса ми искреността с която е написан стиха! Натъжих се!
  • "... но ний били сме пример неведнъж,
    от болка как съвсем не ни боли. "
    В два реда - цял един живот. Поздравления!
Предложения
: ??:??