danda (Даниела)
358 1120
4.04.2012 г., 11:39 ч.

На север от мен 

  Поезия » Друга
775 0 10

Аз си тръгнах неусетно като сън,
не посмях дори да кажа сбогом.
Гръбнак изви пред мене калдъръм,
натежал от тиха делнична тревога.

Аз тръгнах, да те целуна не успях
в онази дълга нощ, пияна от лъжи.
На вятъра камшикът полудя
във клоните. Остави белег – да тежи.

А белегът е път, отдавна извървян
навътре, до утробата на болката,
където се прераждаш – и отново сам
надвикваш тишината. И е толкова

прозрачно синьо – като нощ на север,
студено, толкова студено, чак да виеш! –
и с вой дълбаеш – сякаш свредел,
във себе си с надеждата да се откриеш,

с надеждата да разбереш поуките
от окислени с твоя дъх куршуми,
когато си раздрал душата си на куки,
извили остриета в безпощадни думи...

Аз си тръгнах вече – и е късно
да ти прощавам всеки незаченат ден.
И тръгвайки от теб, камшика скъсах.
Търси ме... на север някъде от мен.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??