На слънчевия Остров...

                                   на теб...

При залез-слънце Вятърът разкъса

във облака отвор и очерта

в морето Слънчев Остров... Ала късно-

отмъкна го припряно Вечерта...

Но може би за кратката минута,

в която по вълните той трептя

премина над Света едва дочута

въздишката на моята Мечта...

Тъгувах аз за тленната ѝ хубост,

за всички не догонени неща,

за мен и за човешката ми глупост

с желания отвъд Реалността,

понеже замечтах да си заселим

със тебе Скъпа там и с Любовта,

и Острова си щедро да споделяме

до Края, ако може, на Света!...

...И там да се обичаме забравили

на тоя Свят капризния морал-

и всеки ден гердани да ти правя

от мидени черупки и корал...

Там Слънцето молитвено да свети,

а нощем- отразените звезди:

вълшебен Остров само за поети

и във поети влюбени жени!..

При Изгрева в Морето да се къпем,

с делфините във радостни игри,

а Сънцето да ни повежда в пътя

към тайнствените, облачни дворци...

От утринният бриз да тръпнем леко

погалени от нежният му хлад...

Какво пък толкоз трябва на Човека,

когато е и се усеща млад?..

... Да бъдеш само в своята си кожа

облечена...

                    С изящна голота!..

А аз обезумял да ти предложа:

ей тоя Остров, мен и Любовта!...

д-р Коста Качев