mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
30.01.2010 г., 14:02 ч.

На смъртта си 

  Поезия » Философска
634 0 8

Почакай, невернице, спри се, недей,

не спирай под моя прозорец!

Далече от мене безгрижно живей,

не идвай – вратите затворих!

 

Не шетай, магьоснице, с остра коса –

косиш ли усърдно, без ред,

навяваш ти мъка  и много тъга...

премного дори за поет!

 

Какво, че душата ми в огън гори,

какво, че съм буден в съня –

дори във съня ми да падат звезди,

не искам, о, смърт, да умра!

 

Животът ми песен е, радост, мечта

и вяра в човешките дни!

Бъди ми приятелка! Дай ми ръка,

прости се със мен, забрави!

 

Да бъда щастлив, да отварям очи,

но обич познал, топлота!...

Ако някога пак ме потърсиш, помни -

само Господ решава кога! 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??