Тъй дяволски красива си, Катрин,
под тази бледа лунна светлина.
Лицето ти е бяло като крин,
самата ти приличаш на жена,
изваяна от кост или седеф.
И мисля си, че всяко огледало
би отразило, ако може, с кеф
извивките на стройното ти тяло.
Напомняш ми на розите, които
пред теб в ръка смутено стискам аз
и чувствам как забиват си бодлите
във пръста ми. Но в този късен час ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация