Да се обичаме не смогнахме със теб
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп
по магистралата с един възможен изход.
С години себе си прескачаме в галоп
и не остава даже миг да сме си близки.
Не съм девойката с очи от кадифе,
която в сълзите топеше незабравки.
Денят ми плиска се из чашата с кафе
и се изнизва изпод бръчките с прозявка. ...