12.11.2010 г., 14:29 ч.
На свечеряване
По тиха пътечка, на свечеряване,
бавно и тъжно самотна вървиш.
Есенни листи литват, смаляват се...
в шепи не можеш да ги задържиш.
Плаче дъждът - босоного сираче.
Вечер разплита мокри коси.
Грейват звездите, изгубени в здрача.
Вятър безжалостно ги гаси.
Нямаш посока, ни цел, ни утеха.
Крачиш, оставила всичко зад теб.
Днес самотата е твоята дреха,
тя те увива във траурен креп.
Върви, не спирай, не се отказвай!
Не махвай отчаяно с нежни ръце!
Луната единствена ще ти показва
пътя към друго самотно сърце!
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубав стих!
-
"Върви, не спирай, не се отказвай!
Не махвай отчаяно с нежни ръце!
Луната единствена ще ти показва
пътя към друго самотно сърце!"
!!! Харесах и аз!!!
Поздрави!!! -
"Плаче дъждът - босоного сираче."
!!!
Много образно и емоционално стихотворение!
Поздравления!
-
браво,Нина...много добър стих...с дълбочина
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
