Горчи животът, устремът е сладък,
а пътят води винаги натам...
И ни е равен, нито пък е гладък,
но страшно е да бъдеш вечно сам.
Какво самичък можеш да направиш?
Къде ще стигнеш, щом не си със друг?
И как тогава грешки ще поправиш,
като младеж, като баща, съпруг?
От някой трябва чинно да се учиш,
но трябва ти да търсиш и съвет.
И някъде във нещо ли се случиш
ще трябва да си имаш и късмет.
Обхванат от мераците човешки,
понякога ще гледаш и встрани.
И те ще бъдат и малките ти грешки,
и по гърба ти – белите слани.
Но гледаш ли напред с очите свежи
и даже, и да губиш вече дъх,
преди пред теб на път да се заскрежи
ще стигнеш ти накрая своя връх.
© Никола Апостолов Всички права запазени