Защо си тръгна, мое слънце?
Залезе ти зад тези планини,
но нали така не ще огрее даже зрънце,
щом ги няма твойте лъчи?
Студ земята ще покрие,
лед ще скрие нашите стъкла,
мъката ще ни убие,
ще разбие бавно нашите сърца.
И ще остане само спомен
в мрачната, студена тишина,
с кървави сълзи ще е отронен
вик, който вика те - ЕЛА...
© Някоя Всички права запазени