iwanov91 (Иван Иванов)
37 53
6.12.2018 г., 20:25 ч.

На Т. 

  Поезия » Любовна
683 2 3

Тихо времето минава.

Изнизва се от мойта длан
и само спомена остава,
в погледа ми замечтан.

 

Исках те за нощ или за две
пламнали телата ни изгарят,
но се влюбих в теб, като дете
и сега покой не ми остана.

 

Пред теб замръзвам вцепенен,
а болка сладка ме прегръща.
След таен поглед озарен
дори не мога да преглъщам.
 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинско... когато ни удари гърма на любовта няма спасение, превзема ни ума. И в това има много красота...
  • Дамм, никога не се знае кой ще е за нощ, за две
Предложения
: ??:??