Омраза? Ревност? Суета?
Те всички вече са
потъпкани в калта!
Стоя пред теб,
облечена единствено
от Любовта.
Любовнико, ела сега!
Впий устни в моите уста,
гали ме с твоя дъх в нощта!
Да стоплиш моята снага...
Любовнико - Приятелю,
подай ръка!
Да тръгнем двама в тази
мрачева,
да разпилеем моята душа,
на милиони атоми зрънца!
А след туй, на сутринта,
подобно мънички слънца,
ще греят те във росната трева
и сал едно от тях ще е сълза!
Една сълза по бузата се стича,
подобно дъжд върху стъкло.
Една Любов - Мечта в съня ми
тича.
Дордето я изтрие зарево.
- Пази се!
Туй само ти изрече и
стопи се във съня...
Нима това е Любовта?!
Любов за двама -
но в една душа!
2001-2005
© Силфида Всички права запазени