На теб, моя изгубена нежна мечта,
ти, който ме обичаше повече от всичко,
искам да кажа две-три неща,
защото, ти вярваш ли, аз те обичам.
Още една вечер, постлана със спомени.
За милите грижи и нежността ти
няколко сълзи, тайно проронени,
и порив безумен да чуя гласа ти...
Не се промених, както мислят си всички.
Както преди, така и сега
аз просто безкрайно, от сърце те обичам,
не както ти искаш, но с цяла душа.