Сънувах те. Но бях зазидана.
Скована в сънен саркофаг.
Докоснах те, но се разпадна,
потъна в лепкавия мрак.
Преди години ме напусна.
Ей тъй внезапно, на шега.
В тетрадка пълна с многоточия
аз празни редове броях.
И оттогава все те търся,
Безплътен и неверен стих.
Защо отиде си на пръсти?
Как те прогоних? Наскърбих? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация