Толкова много неказани думи,
въздишки – очите пълни с тъга.
Толкова с мъка изминали друми,
дето поела към теб все вървя.
Толкова дълги и тягостни нощи
спомени в мрака дошли със сълза.
Минах през всичко жестоко и още
боли и плаче със мене денят.
Толкова много червени лалета!
Пролет е вън с аромат на цветя
и светят вечер звезди на небето,
но винаги търся само една…