Родена в края на Балкана,
от Черното море на крачка,
като едно дете-закана
израсна с плюшена играчка.
В училището беше първа
прилежна, мила ученичка.
От изгрева, до залез кървав
летеше, волна като птичка.
И ето те – студентка млада –
Бургас характерът оформи.
До тука бе живот-наслада,
изпит от шарените стомни.
А по-нататък бе борбата
за място под небето синьо,
ту в пазвите на топло лято,
ту в лапите на люта зима.
От пипала на Октопода
със много рани се измъкна.
Лицето ти – усмивка строга,
душата ти – стаена мъка.
И някак бавно, упорито
превърна си мечтите в замък
и фирмите „Булгарпак”, „Скиптър”
на много хора дават залък.
В квартала стар „Хаджи Димитър”,
по улицата на войвода,
към тебе всяко утро тичам
и трудя се до изнемога.
Гръмовният ти глас връхлита
и иска ми се да избягам.
Защо все още те обичам
и всеки път с молитви лягам?
Във тебе въплътен е смисъл,
убегнал ми в живот преминал.
Товара носиш си орисан,
като камила, през пустиня.