31.03.2021 г., 0:33 ч.

На Тихчо 

  Поезия » Друга
701 2 12

Толкова стихове аз ти написах,

а болката вътре стои ли, стои.

Хиляди сълзи душата пропиха,

но мъката черна в гърдите гори.

Знам... и години сто да изминат,

пак ще се връщам, рожбо, към теб.

Скръбния ден без глас да проклинам

и преживявам мигът съкрушен.

Бури бушуват. Раздират небето.

Късче по късче късат плътта.

Как да измоля прошка проклета,

та да прегърна за миг светостта.

В бурен превърнах се. В бурен със корен

пуснал навред игли с пипала,

които понизват без милост сърцето,

без право на радост, без жива искра.

Билчица няма за майчина горест,

няма лекарство, няма мехлем.

Само сълзите остават за жалост

с римите тъжни... до край отреден.

 

30.03.2021

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??