Безброй преплетени съдби
в миг разделят се бързо, без утеха.
За кой ли път, уви, виновен е човека.
А там, в каютата, на пост,
в захлас заслушан капитана,
очаква той неканен гост,
водата-съдница вещае вледеняваща промяна.
И с гръм и трясък тя нахлува, без да пита,
човешката им воля да изпита.
Удавени заглъхват клетниците, вик след вик
на сцената на изроден човешки цирк.
А лентата препуска без да спира ...