1.03.2013 г., 21:48 ч.  

На Той и Тя 

  Поезия » Друга
590 0 2

Когато и коричката ми хляб не стига 

и ми пресяда в гърлото от самота,

а някой ми разстила на трапезата

не само вкусната храна, а милостта...


Когато някой мисли ме и чувам как тупти

сърцето му, приятелско и истинско,

сълзите капят, а душата ми мълви

думите и капят с восъка молитвено...


А думите не стигат за това 

да кажа някому едно "Благодаря",

защото много истинска и  тъй човешка

е подадената приятелска ръка.


Приятели, ръцете ви целувам!

И се гордея много с вас!

Дано все някога да мога 

да ви благодаря във някой час,


когато утрето пребъде в по-добро 

и аз усмихната, и облагодетелствана

в очи със слънчевото зарево

прегърна ви, тогава знам, ще съм щастлива!


Посветено на двама приятели, които вярвам, че ще се познаят!

 


  

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога едно сърдечно "Благодаря", струва по-скъпо от подадената ръка, Жени!!!
    А твоето е поднесено толкова истински...()* Топли!!!
  • Искрено и вълнуващо!
Предложения
: ??:??