На Тошко.
Не свършват кошмарните нощи и дни,
нашите болки нощта ги събира!
Страдания, връхлитащи като снежни вълни,
щом я няма усмивката ти - какво друго да диря!?
Горещи сълзи капят по изстиналото лице,
светът за мен се срина!
А мъката изгаря празното ми вече сърце,
защо си ти замина!?
С какво заслужихме това наказание,
защо към Рая премина?
40 дни мъка - чак не е за вярване! ...