21.01.2010 г., 12:13 ч.

На Тримата 

  Поезия » Друга
948 0 17
Всяка вечер говоря със себе си
и се питам - къде ли сгреших,
ровя минало, спомени, дрешници,
не убих, не откраднах, простих.
Все прощавах и трупах горчилки,
не посмях да извикам на глас,
бях щастлива – три пъти родилка,
трима сина сега имам аз.
Грехота е да кажа – сама съм,
че умирам от студ с три слънца,
Богородица пак ме поднася,
с Младенеца ми кимат с глава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Предложения
: ??:??