21.01.2010 г., 12:13 ч.

На Тримата 

  Поезия » Друга
903 0 17

Всяка вечер говоря със себе си

и се питам - къде ли сгреших,

ровя минало, спомени, дрешници,

не убих, не откраднах, простих.

 

Все прощавах и трупах горчилки,

не посмях да извикам на глас,

бях щастлива – три пъти родилка,

трима сина сега имам аз.

 

Грехота е да кажа – сама съм,

че умирам от студ с три слънца,

Богородица пак ме поднася,

с Младенеца ми кимат с глава...

© Ивон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??