Защо ли на устните тихо се спираш
и гърчиш лицето неистово бледо,
кристалите чисти в очите ми сипеш,
щом само за миг си помисля за него?
Пречистена искаш до теб да застана,
да гледам в лицето ти мъдро, във упор,
но залците в гърлото свито засядат
и тежък над мен е небесният купол...
И днес те посрещам с надеждата бяла,
да стихна до теб и главица да сложа...
Да бъда светица - не мога. Но цяла
дано да опазя душата си, Боже.