Понякога се чувствам
като зима,
във летните представи
за обичане.
И тежък пада само
хоризонтът,
уви, над който сняг
не заваля.
Тогава пак се сещам за
тополите,
на улица "Мълчание" - еднакви,
с бронираните техни сенки
крием,
че всъщност туй мълчание е в нас...
и някак си ми става непознато,
(а уж израснах в този
малък свят)
на улица "Мълчание" е лято,
мълчим и ние с купища
от сняг.
© Станислава Димитрова Всички права запазени