На улицата
На улицата мъничко детенце
се свило и заплакало в нощта,
то чакало, невинно и самотно,
да дойде скъпият баща.
В очите детски имало надежда,
на устните изписан детски зов,
но няма го бащата тази вечер -
по кръчмите се скита пак!
А неговото мъничко детенце
е свило в ръцете си парченце хляб -
да го даде на своя татко,
но нямало го него ПАК!
© Моника Ангелова Всички права запазени
Много ми хареса стиха, но не пожелавам на никой да се превърне в действителност. Много искрено и истинко написано, макар и тъжно и в доста случай действително...
Нека много хора го прочетат стиха и си направят правилна поука и не постъпват така!
Поздрави от мен!