На залез

21.04.2012 г., 10:27 ч.

Поезия » Любовна

544 0 0

Небето бавно в пурпур догаря.
Мирише на есен
и мъртви листа.
Прегръща ме в мълчание
с безмерна нежност
вълшебницата – самота.
Музика в тишината се ражда.
Клавишите леко докосвам,
галя ги с обич –
недадена другиго;
превръщам я в болка,
в упование, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На залез

Искате да прочетете повече?

Предложения