Mimoza20 (Мария Николова)
123 765
12.12.2015 г., 22:09 ч.

На Земята 

  Поезия » Философска
5.0 / 2
1374 0 1
Толкоз много светове събрани
Помнят хората избрани
Как водят другите с хомот
Не пощадили ни един живот.
Мислите са в миналите векове
В годините на тежки грехове
Познато ни е тяхното величие
Преписваме им повече приличие.
Земята е с релеф непостоянен
Гневът на хората нетраен
Горещия вулкан е трудно уязвим
Невъзможно - лавата да удържим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Предложения
  • КонстантинК (Константин К.) Аз лъжецът
    Аз лъжецът
  • бялатишина Дистанция
    Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...
  • daizy-crazy (Пепа Петрунова) Отвори си прозореца, Господи!
    Отвори си прозореца, Господи! Само миг се поспри и послушай... Изгорихме последните мостове. А в душ...
  • Елка (Елка Тодорова) Лабиринт
    Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...

Още произведения »