Пак прелитам сто земи
и понасям се в полета.
С теб създавам висини,
смела, бляскава комета.
Късно пея за любов,
и копнея да те има…
Винаги съм аз готов
лъч да бъда в люта зима.
Лято с ятото кръжи,
и почива до морето.
По-богат оставаш ти,
щом запазил си детето.
Пак прелитам сто земи.
Мракът никого не плаши.
Той е набор от звезди –
над деянията наши…
© Димитър Драганов Всички права запазени