Небесата вече разясняват се.

Облаците тежки се отдръпват.

Звездите в мрака бързо помръкват.

Дъждът сякаш спира и тъгата умира.

За нов ден се отваря небето.

Слънцето слиза, където

е най-тъмно и огрява морето.

Над океана застава, а светлината прогаря

дълбините безкрайни и красотите омайни.

Нов свят се ражда,

на хармония между небе и земя

и няма я вече нощта, тя тръгна си,

за да остане деня.

Господството на светлината нека царува.

Нейде тъмнината бързо потъва.

Сътворението сякаш сънува

как единството вече е дума,

значеща толкова много,

послание изпраща тя Богу.

Гръмотевици вече не властват.

Никого не могат да стряскат.

Небосводът разтвори се

и смисълът на всичко

обгърна света.

Поглед нагоре отправям сега

и знам, че това е мига.

Посоката е само една и тя е напред.

Назад не съществува и това е новият ред.

Гради се земята и с нея и ние.

Да не изоставаме, защото светът ще загине.

Инструментът на всичко нека да бъдем.

Около нас да пазим пръста.

Вървейки по пътя, макар и труден,

да увенчаем с победа деня.

И винаги ние да помним, че светлината

може да изгасне завчас,

ако не оставим нещо след нас.

Дата: 28 октомври 2009