Подобно рехави снежинки,
да трупат – не, а да летят,
по бледите тръпчинки
на слънчовата златна плът,
очи се реят - странни птици.
Не чуруликат. Не подскачат.
На малкия си пръст въртят
съня на вледенените иглици…
А боровете – сладко спят.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Толкова мило и нежно!