Момичета... над петдесетте,
със опит и усмивки... на къде
се вие пътят ни специален,
/май време е за миг сакрален/.
Да вдигнем гордо... пак глава,
изправили си дръзко рамена,
и с крачки смело все напред,
да бъдем... слънчев сърцевед!
Звезди положили в очите
и сребърните нишки в косите,
загърбили товара, на мига
да чуем песента на любовта! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация