Надари ме, о, Боже, с любов,
с ум и разум до сетния ден,
да разбирам завета Христов
и душите вървящи до мен.
Да обичам живота-река…
И да знам – при граничен предел,
Ти избавяш, подаваш ръка
на човека по нов път поел.
В самотата на моя мил „Аз“,
си създадох заплетен проблем
и слугувах на онзи зъл княз –
похитител на райски Едем.
Отстрани надалеч Ревността
помежду ни мостове руши.
Светлината Ти и радостта,
да намерят добрите души.
Поведи ме , о, Боже, напред,
към Зората на идния ден!
Водолеят ме чака с привет
да отвори вратите пред мен!
17:30 ч., 4 юни 2008
ред.: 17:15 ч., 15 юли 2021
(„Къде си, любов моя“ –
първа книга)
© Иванъ Митовъ Всички права запазени