Черната звезда блести в небето,
озарява тъмната гора.
Седнал е самотникът в полето,
чакайки прииждащата зора.
Той чака сам в тъмнината
с блян в очите, неугасен.
Преплел пръстите си в тревата,
чака от вечност да види светлината.
Вятърът му шепне зловещо
тихата песен на скръбта,
че злото винаги ще дебне
в тъмните дебри на нощта.
Седнал е самотникът в полето,
припявайки мелодията на нощта.
Очаква времето, в което
звездата ще се скрие в небитието.
© Надка Ганчева Всички права запазени