26.03.2023 г., 22:27 ч.

Надежда 

  Поезия » Оди и поеми
5.0 / 16
547 12 26
След тежката зима в онази година,
настъпи часът на раздяла,
дошла беше пролет, дома ни подмина,
далече от нас прелетяла!
Светът бе помръкнал. Последната пролет
от твоя живот на Земята.
Душата ти беше готова за полет
към другия свят – в небесата.
И днес пак е пролет дошла на Земята,
край мене все чужди са хора.
Остави ми спомен – духа си в цветята
в градинката наша на двора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Предложения
  • Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
  • Човек е по рождение орисан заченат в обич, обич да роди. Във всяка обич е заложен смисъл – да продъл...
  • Разправят, че си луд и див. И лош и черен ,като дявол. Че търсил си ме в сто жени. Де никне цвете си...

Още произведения »