Привела глава тя вървеше унило,
скрила сълзите си в малката шепа.
Не знаеше как и откъде има сила
след тази ужасна случка нелепа.
Тръгнала с радост към среща с приятел,
отиваше само на по чаша кафе…
Но ето, че мракът като завоевател
всяка надежда от живота отне.
Обърка ли пътя или просто се случи –
колата изневиделица към тях връхлетя.
Клаксон и вик, трясък беззвучен
остави в сърцето й вечна следа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация