Надежда за живот
По урвите приведени вървяхме…
Подгони ни Животът със остен…
Къде с късмет, къде с усилие, успяхме,
и чакахме Деня си нероден…
При Изгрева Надеждата растеше…
Разнежваше ни милият топлик.
Но буря щом насреща заревеше,
изгубвахме посоките за миг.
Не мърдаха премръзналите пръсти.
Крепеше ни Омраза. Нелюбов!
Закърпвахме разкъсаните части ...