Край! Или ново начало?...
Чаша.
Легло.
Одеяло.
Плахо добро – изпосталяло.
Тяло – петно в огледало.
Стъкло. Небе. Дете.
Море от разбити парчета.
Ръце. Сърце. Лице.
Криле, мазе и несрета.
Очи. Сълзи. Стихия.
Следи, мечти и ние,
които в тъгата се крием
и вино по празници пием.
На масите – златни чинии.
Стомасите – сити, доволни.
Гримасите сякаш са волни.
Съдбата играе подмолно.
Преяла душа не празнува.
От малко неща се вълнува.
От много храна се издува.
На сцена по тъмно танцува
и сутрин отново купува
надежда, че няма проблеми...
За нея е важен обемът!
Но стоката свърши, душице...
Станѝ, че те плюят мушици!
Тръгнѝ по пътеката своя,
която те води към зноя,
и нека намериш дружина,
с която страха да надминеш.
Когато очите отвориш –
дано по-смирено говориш...
© Димитър Драганов Всички права запазени
"Тяло – петно в огледало."