Тя е дреха от мисъл красива,
неомърсена от завист и зло.
Като Феникс, възкръсващо жива,
във душите ни свила гнездо.
Като птиците в есенно ято
Надежди отлитат на път,
но се връщат - с жадувано лято
и тогава мечтите летят...
Там отвъд, дето всеки поглежда,
да надникне през своите дни,
кротко чака едничка Надежда,
да се гмурне в тъжни очи. ...