6.11.2022 г., 12:56 ч.  

Надежда за утрешния ден 

  Поезия » Философска
1181 7 11

Не ни е нужен Бог да ни погуби,
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.

 

И не калта онази, от която
Той ни извая с толкова любов,
смрадливо е житейското ни блато
и днешният ни Бог е по-суров.

 

Да вдигнем и хиляда катедрали,
един от нас дали би бил по-чист?
Уж много знаем, а не го познали,
издиигаме пореден антиихрист.

 

Разпятията днес са заменени,
с побъркан и дрогиран мъченик
с фалшиви стигми. Гинат неродени,
децата ни, но Господ е велик!

 

Дали ще литнат ангели крилати,
или светът ще рухне уморен?
Не знам, но знам, че с гълъб бял ще прати
надежда Той за утрешния ден.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Коллото по-вече и по-големи катедрали вдига човекът, в толкова по-смрадлива кал се е превърнал! И живее с малката надежда, че Бог ще превърне смрадта в парфюм!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Сами се погубваме, Наде! Прекрасен стих!
  • Хубав стих Наде! Хареса ми и те прегръщам!
  • Точно свободната ни воля е това, което ни позволява да грешим. Не е виновен Бог, той ни е обещал спасение, и то ако се покаем, а не ни е обещавал земен рай. Извинявай, че може би звуча клиширано, но истината е много ясна, просто трябва да се примирим с нея.
  • Лепна ми се на сърцето това твое стихотворение. Браво Наде!
  • Благодаря, Злате! Кутията на Пандора вече е отворена, Щурче, надеждата е на дъното. И "крепи шашкъните" - това го казваше прабаба ми. Благодаря ви, момичета!
  • Хубав стих! Браво!
  • Аплодисменти!
  • Браво, Щур! А дали умира последна?! Може би.
  • Надежда от Надежда за надежда! Харесва ми! Поздравления, мила!
Предложения
: ??:??