И пак без желание отварям очи,
и пак без надежда отново скитам,
в свят без любов – свят без мечти,
провалът злокобен пак да изпитам.
Че хората – много, но човеци – малко,
алчност безкрай обладава душите,
тъга и омраза във мен са отново,
любовта изгасна – умряха мечтите!
Не! Не ще ме сломи животът сега,
немощен и беден, протягам ръце,
за ближен човек, прегръдка една,
от душа страдна – да станат две. ...