Надеждино поле Х

20.11.2009 г., 0:14 ч.

Поезия » Оди и поеми

520 0 1

Х
Полето сърдито шумеше
и вятър тревите коси.
Щурецът пак тъжната песен
в миньорните нотки изви.
Ликът си луната безмълвна
показа зад облак бухлат.
Навярно тук скоро ще съмне
под пурпурно-светъл халат.
И старецът млъкна. В лулата
натъпка качака до дън
и клъцкайки искри с чакмака ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надеждино поле Х

Искате да прочетете повече?

Предложения