Надеждино поле Х

20.11.2009 г., 0:14 ч.

Поезия » Оди и поеми

476 0 1

Х

Полето сърдито шумеше
и вятър тревите коси.
Щурецът пак тъжната песен
в миньорните нотки изви.

Ликът си луната безмълвна
показа зад облак бухлат.
Навярно тук скоро ще съмне
под пурпурно-светъл халат.

И старецът млъкна. В лулата
натъпка качака до дън
и клъцкайки искри с чакмака
в прахана захвана огън.

Лютивият дим го задави
и кашлица остра задра.
А после главата изправи,
протегна вдървена снага.

Покрусен от драмата гледах
познатото близко лице.
Той тъжната стара легенда
след малко отново поде:

( Следва )

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rarebird (Весислава Савова)

2009-11-20T06:11:29+02:00

Даваш ни възможност да си поемем дъх от напрежението за малко и ни подготвяш за развръзката, предполагам. Така ми се искаше да прочета цялото произведение наведнъж, но си давам сметка, че на екран можеше да се окаже нечетимо. За това, очаквам продължението.