Надеждино поле XIX

29.11.2009 г., 0:06 ч.

Поезия » Оди и поеми

547 0 7

ХІХ
През лятото свърна ли в село
отивам в полето, все там,
под онзи Балкан белочелен
край черно огнище без плам.
А някога тук то гореше
и старец със дълга брада
с лула във устата седеше
и пускаше димни кълба.
Но вече го няма овчаря.
Възнесъл се в звездния свят.
И може би там пак разправя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надеждино поле XIX

Искате да прочетете повече?

Предложения