тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
17.11.2008 г., 9:20 ч.

Надеждно 

  Поезия » Любовна
765 0 17
Когато блесва златна прашинка в нощта
 
и в къдри се завие, като най-нежна вълна,
 
забравям откъде съм набрала цветя,
 
сълзите прогонвам и ставам сестра
 
на Муза със шапка и милно перо,
 
незнайно все в лилаво облекло...
 
И вечно подсмърчва и вечно скърби,
 
с безцветно белеещи, сиви коси...
 
Но знайно защо лилавее в искри...
 
Как искам я в танца със мен до зори
 
и смях да се лее, и кикот пак с мен,
 
като уиски отлежало в тъжен ден
 
и настоящ леден джин с тоник горчив,
 
как песента си искам, в моя живот жив.

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??