21.08.2020 г., 22:18 ч.

Надежна безнадежност 

  Поезия
732 0 0
А някога Светът ...човешки беше!
И ние хора се зовяхме!?
Сега тъгата ,спомените ,скрива
и уморените сърца ,разбива.
Защо се променихме толкоз!?
Защо нахлузваме си торбичката
с боклук сами и после криво ни е
че ни ритат като луди...
Невежеството ,води ни къде!
Навярно ще погинем като стадо.
Но в мен надеждата зове,
Народе мой,обичам те Народе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Предложения
: ??:??