Надежна безнадежност

aap (Ангел)
945 3661

21.08.2020 г., 22:18 ч.

Поезия

709 0 0

А някога Светът ...човешки беше!

И ние хора се зовяхме!?

Сега тъгата ,спомените ,скрива

и уморените сърца ,разбива.

Защо се променихме толкоз!?

Защо нахлузваме си торбичката

с боклук сами и после криво ни е

че ни ритат като луди...

Невежеството ,води ни къде!

Навярно ще погинем като стадо.

Но в мен надеждата зове,

Народе мой,обичам те Народе.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.