21 ago 2020, 22:18

Надежна безнадежност 

  Poesía
697 0 0

А някога Светът ...човешки беше!

И ние хора се зовяхме!?

Сега тъгата ,спомените ,скрива

и уморените сърца ,разбива.

 

Защо се променихме толкоз!?

Защо нахлузваме си торбичката

с боклук сами и после криво ни е

че ни ритат като луди...

 

Невежеството ,води ни къде!

Навярно ще погинем като стадо.

Но в мен надеждата зове,

Народе мой,обичам те Народе.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??