Пепелта от костите ми
погребана под земята,
служи като почва
за великолепните цветя.
Плачът на гарвана в далечината,
острие пронизващо мъртвешка тишина,
въздухът пропит с непроницаемото ухание на смъртта.
Смразяваща картина - шедьовър нарисуван от човешка болка и тъга.
Тук чувствата кървят,
Напояват почвата с печал.
Самотната луна - единствен свидетел,
буди отчаяна мисъл.
Ах, кой изобощо знае, че съществувах?
© M. V. Всички права запазени